В тихо румънско градче, известно със солната си мина през 90-те години на миналия век, малката Михаела, едва 3-годишна през 1989 г., седи до баба си всяка вечер. Събирали се около един стар пикап, чието мистериозно очарование пленявало Михаела. С голямо внимание баба ѝ пускала класически румънски приказки на винилови плочи. Тези приказки рисували ярки картини в съзнанието на Михаела, изпълнени със смели герои и очарователни пейзажи. Макар да е твърде малка, за да ги разбере напълно, тя усеща способността на историите да я свързват със света. Когато Михаела пораства, любовта ѝ към киното разцъфтява. Започва да се занимава с операторско майсторство и да създава свои собствени филми. Всяка продукция има за цел да пресъздаде магията, която е усещала като дете, докато е слушала приказки на пикапа на баба си. Старият пикап се превръща в мост между миналото и настоящето, пренасяйки страстта на малката Михаела към киното от 90-те години в сферата на съвременното кино. Солната мина в Сланич Прахова е отворена за посетители от цял свят.

Кураторски текст:

Интересът на Михаела към киното се превръща в живо доказателство за силното влияние на детските преживявания. Старият грамофон, бил някога инструмент за разказване на истории, се е превърнал в символичен мост, свързващ сферите на паметта и съвременността. Той е този, който свързва най-ранното увлечение на Михаела по разказите с днешните ѝ начинания, демонстрирайки непреходната сила на историите да оформят и вдъхновяват поколенията. Тази безпроблемна приемственост между минало и настояще илюстрира силната връзка между Михаела и нейната баба. Въображението е безгранично, особено когато му се предоставя храна за размисъл. Киното е именно това въображение и силата на историите да преодоляват границите и да свързват множество хора по света. – Жана Калинова, куратор