Историята на този часовник започва в един слънчев пролетен ден, когато любопитно малко момиче, страстно обичащо разкази, получава малък, блестящ часовник. За нея часовникът става нещо много повече от просто инструмент за измерване на времето; той става портал към магически светове и удивителни приключения. Момичето прекарва часове в областите на книгите и филмите, а часовникът става нейният спътник във всяка прочетена страница и във всеки гледан филм. Всеки вечер, когато часовникът отброява вечерта, започва нова история, изпълнена с магия и въображение.
С годините часовникът запазва своя чар и става свидетел на множество моменти на радост и открития. Момичето става страстен синефил, а часовникът остава до нея във всеки нетърпеливо очакван премиерен показ и във всеки преоткрит класически филм.
Във всеки момент часовникът напомня на момичето за тази нейната страст към разказите и вълшебния свят на киното. С всяко тиктакане, той събужда усмивката на нейните устни и разпалва нейното въображение, превръщайки времето в пътешествие пълно с приключения и открития.
Кураторски текст:
Часовникът, традиционно пазител на времевите граници, се метаморфозира в символ, метафоричен ключ, отключващ вратите към нюансирания свят на разказването. Както въртящите се бобини на кинопрожектора, стрелките на часовника се въртят, насочвайки ни през пасажите на моменти, сцени и емоции.
Докато кадрите мигат на екрана, часовникът изниква като мълчалив герой в разказа за времето. Неговото тиктакане става биене, отзвукът на пулса на сюжета. Това е празник на часовника като метафоричен диригент, оркестриращ ритъма на кинематографските разкази, диктуващ темпото и влияещ на възприятието на публиката за времето вътре във визуалната симфония.
Отвъд своята физическа природа часовникът става метафорична опора, свързваща герои с неумолимия поток на времето във филмовия универсум. Той символизира не просто минути и часове – той въплъщава ефемерната природа на съществуването, преминаването на моментите, които формират разкази, персонажи и колективния човешки опит. – Мирона Раду, куратор.