Заглавие: Напрежението
Творец: Оана Бечир
Държава: Румъния
Оана Бечир е самоук графичен дизайнер, който обича да твори и да използва уменията си, за да помага на другите. Тя има богат опит в работата с различни марки, специализирайки в областта на графичния дизайн.
Започва академичното си пътешествие, като получава диплома по индустриален дизайн в Университета Трансилвания в Брашов, а по време на академичните си пътувания има възможност да подобри уменията си по 3D дизайн в Университета Плимут в Обединеното кралство чрез програмата „Еразъм“.
Творческа визия на автора:
Както подсказва името на творбата, „Напрежението“ пресъздава смесицата от тревога и любопитство, която се появява, когато очакваш с нетърпение нещо, за което не си сигурен какво ще се случи след това.
Тиха улица със зловещо паркиран автомобил отвън и стая, пълна с мистериозни предмети, които пораждат безброй въпроси. В кошчето за боклук лежи нож, чието предназначение е скрито в тайна. Кой се крие в сенките? Отговорите остават неизвестни.
Вдъхновен от вечния класически филм от 1963 г. „Момичето, което знаеше твърде много“, този проект съживява същата атмосфера на интрига и напрежение, предлагайки свежо и завладяващо артистично преживяване шест десетилетия по-късно.
Тези рендери са създадени с помощта на 3D софтуера Blender, а финалните сцени са редактирани в Adobe Photoshop.
Кураторски текст:
Много е интригуващо как няколко снимки, заснети в определен стил, предизвикват конкретен жанр филми, каквото в случая прави Напрежението. Когато гледате тези снимки, дори без никакво описание, лесно можете да разгадаете някаква история или може би множество истории. Някакво престъпление ще се случи тук и сега. Можем да видим мястото на престъплението, убиеца, жертвата, може би и оръжието. Но, както в много добри филми с нотка на напрежение, не можете да съберете всички нишки наведнъж, така че тук не можем да кажем дали жената, която държи ножа, е убиецът, или се защитава. Дали жената, която е пристигнала в къщата, е собственичката на къщата и убиецът я чака вътре, или е обратното? Никой не може да отрече влиянието и наследството на Алфред Хичкок върху този жанр, така че погледът към последната снимка веднага ни напомня за един или повече от неговите филми, в моя случай това беше „Психо“. Освен това тази употреба на черно-бяло също създаде усещането у мен за филмите ноар. Гледал съм много от неоноар филмите, но все още имам повече афинитет към оригиналните ноар филми, този красив спектър на черно-бялото, артистичното използване на сенките и ефекта на осветлението върху различните герои. В тези филми винаги има какво още да се види. – Андрю Мохсен, куратор.