Заглавие: Несъвършени кръгове
Творец: Юлия Енкелана
Държава: Румъния
Юлия Енкелана (псевдоним на Юлия-Мария Кючюк) е родена в Букурещ в албанско-румънско семейство. Завършва факултета по театър и кино в университета „Бабеш-Боляй“ с бакалавърска степен по театрознание. Понастоящем следва магистърска програма по „Общество, мултимедия и пърформанс – визуални изследвания“ в Центъра за визуални изследвания към Букурещкия университет.
Юлия е създала многобройни забележителни късометражни филми, сред които „MATCH“ (2023), „Prenaissance“ (2023), „I had to pawn the diamond“ (2020, ex aequo победител на фестивала SIMULTAN, селектиран на Международния фестивал на независимото кино в Прага и в онлайн платформата Retrospective of Jupiter), „Тя мига“ (2021 г., който е финалист на филмовия фестивал в Чефалу и е селектиран за престижни фестивали като Her International Film Festival, онлайн платформата Think Shorts, Lift Off Global Network и Techirghiol Art Festival).
Освен това през 2018 г. тя създава късометражния филм „The Absent City“, който е избран за прожекции на фестивала Ridgefield Independent Film Festival и на фестивала Inshort Film Festival през 2019 г., като достига до полуфинала на младежкия фестивал Newark IFF.
Като творец, Юлия изследва тънкостите на връзките между думите и образите. Интересите ѝ се въртят около теми като идентичността, индивидуалната свобода и сложната връзка с паметта.
Творческа визия на автора:
Бих искала да отдам почит на ъндърграунд и авангардните режисьори, на творците, които са се осмелили да правят филми извън системата, които са били отдадени на занаята си и са намерили своя собствен кинематографичен език, независимо от всички пречки и така наречените правила на киното. Силно съм вдъхновен от Йонас Мекас, заради нежната му пристрастеност към документирането на живота си и подхода му към паметта и красотата, от Мая Дерен, заради начина ѝ на работа с времето, пространството и сънищата, както и от Жорж Мелиес, заради ръчно изработените декори и иновативните му техники. Бих искала да се съсредоточа върху тази страна от историята на киното, върху работата на онези, които толкова много са обичали киното, че нищо не е могло да ги спре да правят своите филми. Алтернативна история на киното, алтернативен канон, съставен от филми, които често са определяни като любителски или експериментални поради нетрадиционната си естетика и кинематографичен език.
Ето защо работата, която предлагам, е късометражен филм за процеса на напълно независимо, нискобюджетно/безбюджетно кинопроизводство; неуспешни снимки, причинени от внезапната промяна на слънчевата светлина, опасни експерименти като изгарянето на хартия в собствения ти дом и решенията, които трябва да намериш. Бих искал да покажа тази игрива, упорита, трудна, отчасти тромава, ограничена и по същество творческа страна на филмопроизводството; красотата и предизвикателствата на този занаят, съставянето на парчетата от пъзела.
Винаги документирам работата си и рядко изтривам дори неуспешните кадри, така че бих използвала материал от собствения си архив, „зад кулисите“ на завършени, текущи и изоставени проекти. Не бих го структурирала като филм „преди и след“ – не искам да показвам резултатите, а само това, което се крие зад визуалните метафори, абстрактните образи и тромпетите; като да разкажеш публично интимна тайна.
Кураторски текст:
Фокусът на този артиста са филмите, направени извън системата. Това е особено интересна тема за артист от част на света, където в продължение на десетилетия санкционираните от държавата разкази са били единствените, които са достигали до масовата аудитория. Въпреки това големите суми, необходими за създаването на повечето филми, означават, че продукцията не се контролира от творците, независимо колко демократични или свободни са гражданите на дадена страна, за които те вярват. Когато киното се прави от корпорации, чието съществуване се оправдава от печалбите, чистотата на визията рядко е безкомпромисна.
Ето защо работата на ъндърграунд и недостатъчно представените творци е уникално интересна, защото се развива незамърсена нито от цензурата, нито от търговския натиск. Въпреки това липсата на средства, понякога липсата на солидна подготовка в областта на филмовата техника или на добре развито разбиране на езика на киното също може да направи творбите на недостъпни за широката публика.
Като решава да изследва и възхвалява това, което тя описва като „тази игрива, упорита, трудна, отчасти тромава, ограничена и по същество творческа страна на киното“, Юлия Енкелана приканва публиката да погледне отново на това, което може да е било неясно, мрачно, неразбираемо или отчуждаващо. – Мери Кейт О’Фланаган, куратор