Заглавие: „Невидимият пейзаж“
Творци: Гергана Иванова и Йоана Туркан
Държава: Румъния/България
Гергана Иванова завършва бакалавърска и магистърска степен по графика и печатна графика в Националната художествена академия в София, както и втора специалност „Теория и практика на художественото образование“. Чрез своето изкуство Гергана се посвещава на пресъздаването на концепции за произхода и природата на човечеството в нашия триизмерен свят, съчетавайки различни художествени средства. Тя е отличена с важни награди като Наградата за млад автор на 5-ия форум на малките графични форми и Наградата за лиценз NAA на Лятната академия „Дом Витгенщайн“ във Виена. Гергана е избрана за творец и на престижни фестивали като Cubos de las Tentaciones на 8-ия фестивал за хартиено изкуство FIG Bilbao в Испания и получава специална почетна награда за приноса си към съвременното графично изкуство на 10-ото международно триенале на графиката в Битоля.
Гергана е показвала своите творби в множество галерии и събития както в България, така и в чужбина, включително в Истанбул, Италия, Турция, Германия и много други. Участвала е в уъркшопи и резидентни програми като „Музей на безсмислената невидимост“ – майсторски клас на Теодор Ушев, Театър на сетивата, ECHO III „Заради паметта“ – резиденция за визуални изкуства в Букурещ, Little Bird Place Artist Residency, инсталационен проект NeoNlitic2 и други. През 2022 г. Гергана е един от артистите, избрани за шестото издание на фестивала 180° – Лаборатория за иновативно изкуство, представен в Гьоте институт.
Йоана Чуркан е представена чрез работата си като режисьор, интердисциплинарен артист и понякога културен продуцент, с формално образование по операторско майсторство, фотография и медии (бакалавър), документално кино (магистър) и филмово/видео продуцентство (магистър), последното завършено със стипендия „Фулбрайт“, и след магистратура по критически образи: в Кралския институт по изкуствата, Швеция. В момента посещава самостоятелен курс в HDK-Valand, Гьотеборгски университет на тема „Съвременно изкуство и здраве“ и е част от кохортата стипендианти за 2024 г. за международната стипендия на CEC ArtsLink.
През годините е била селектирана за многобройни изложби и фестивали както в Румъния, така и в чужбина, сред които са Биеналето на грешките, Биеналето на Западните Балкани, LIFELIKE: Invoking Ghosts at La Cave, Френски институт, Клуж, DARLINGS TO KILL, DARLINGS TO KISS, SwitchLab, Букурещ, Румъния; HOME: a world between forgetfulness and persistence, Târgu Mureș, Румъния; GESTURES OF CARE, White Cuib Gallery, Клуж, Румъния; IT WAS, IT IS, IT WILL BE. IN PROCESS, пътуваща в Morawa Palace и Entropa Gallery в Полша,; RESTLESS IMAGE, UNRESOLVED GAZE, Културен център Белград, Сърбия; REPRESENTATIONS, INTERRUPTED – Mejan Gallery, Стокхолм, Швеция; HIBERNACULUM SHOW, The Works Visual Arts Society, Едмънтън, Албърта, Канада; 20th INTERNATIONAL OPEN, Women Made Gallery, Чикаго, САЩ.
През 2022 г. с транснационалния артистичен колектив, an office, разработва специфични за мястото на провеждане творби, представени на Documenta 15 (Германия), Fotograf Festival (Чехия) и Centrul de Proiecte (Румъния).
Творческа визия на авторите:
Това проучване е неразривно свързано с продължаващото изследване на жените режисьори и техния безценен принос към света на киното. Проучването на феминисткото кино разкрива забележителните постижения на жените в индустрията, хвърляйки светлина върху техните уникални перспективи, новаторски техники за разказване на истории и ролята им в оспорването и промяната на обществените норми. Филми като „Пурпурната маска“ (1916 г.) на Грейс Кюнард, „Сантанот“(1922 г.) на Елвира Нотари и „Нетърпимост“ (1916 г.) на Д. У. Грифит показват това. Това изследване е съществена част от по-широкия разказ, свързан с феминисткото кино, като подчертава не само силата на разказа, но и решаващото значение на разнообразието и равенството между половете в сферата на киното.
Кураторски текст:
Филмовата индустрия, както и много други, се нуждае от цялостно преструктуриране поради дисбаланса между половете и дискриминационните си характеристики. Създаването на по-разнообразни сектори и практики не само ще обогати вътрешния творчески процес, но и ще доведе до по-висока степен на зрителско
идентификация с героите на екрана, което ще отразява разнообразието на човешките преживявания.
Ролята на жените в киното е претърпяла значителна еволюция от първите дни на филмовата индустрия до нейното съвремие. В ранните години на киното жените са предимно актриси, представени в ограничени роли, съобразени с обществените норми. Постепенно жените започват да бъдат забелязвани зад кулисите, а както и зад камерата.
Чрез своите творби Гергана и Йоана са се посветили на изследването на наложителната се тема за признаването на жените режисьори. Чрез колажен подход артистките умело разширяват сферата на съзерцание на посетителите на изложбата. Те включват смело изразен цитат на Алис Ги-Блаше за участието на жените във филмовата индустрия, като и го сливат с кадър на Грейс Кънард от „Пурпурната маска“, който събужда разсъждения относно безграничността на женските способности. Освен това те представят прочутата творба на Елвира Нотари „Сантанот“ и втория филм на Д. У. Грифит „Нетърпимост“, който го създава вследствие на обвиненията в расизъм и превъзходство след големия успех на предишния му филм „Раждането на една нация“.
Въпреки че първоначално може да изглежда сложно да се свържат тези три филма, една обща нишка ги обединява – а именно темата за овластяването на жените или поне представянето на жените в роли, предизвикващи традиционните очаквания.
Работата на Гергана и Йоана предоставя важна перспектива за женското участие в рамките на доминираната от мъже филмова индустрия. Предлагането на платформа за дискусии и предизвикването на преобладаващите норми е това, което смелите артистки поставят по един умел начин. – Жана Калинова, куратор