Елена Кирила и Ана Гурдиш

Творческа визия на авторките:

„С вкус на пломбир“ поставя на фокус изследването на тънкостите на влиянието на комунистическата пропаганда върху децата в постсъветското пространство, като използва анимационни филми, детска музика и дори предмети от ежедневието като сладолед като художествено средство.

Тази инсталация предлага на посетителите да надникнат в света на детството и да видят как анимационните серии, представени като фрагменти от колективната памет, се съчетават хармонично с ежедневната реалност. Централният елемент на инсталацията е класическа карикатура, пренесена от слайд в художествена форма, която символизира силата на пропагандата и нейното фино влияние върху младите умове. Детската песен, която придружава инсталацията, е звуково напомняне за това как комунистическият режим е култивирал идеологията си в съзнанието на младите хора. В анимационните филми децата са герои и героини, които се сблъскват с приключения и изпитания, като деликатно предават ценности като единство, равенство и колективизъм, които са били основополагащи за комунистическия режим. „Plombir flavour“ приканва зрителите да се замислят за силата на пропагандата при формирането на детското съзнание и идеали и да изследват дълбоката връзка между изкуството, идеологията и колективната памет. Тази творба надхвърля границите на художествената инсталация и се превръща в прозорец към един исторически период, изпълнен със значения и влияния върху съвременната култура и общество.

Анимация: „Защо рибите не говорят“ – София Прокофиева, М. Йеребчевенски, 1975 г.
Сканиране на слайдове: Camera Lucida Lab
Цветово класифициране: Alex Smiricinschi

Кураторски текст:

Първото впечатление след преглеждането на тази инсталация от карикатури и интерпретации е, че нейните създатели чувстват истинска връзка с изкуството и занаята на съветските художници, които са били наети от правителството, за да разпространяват пропагандните идеали на комунистическия режим. Чрез съпоставяне и оцветяване на главните герои от съветската анимация „Защо рибите не говорят“ двамата създатели на филма пренасят на съвременната сцена красиви герои от старата карикатура, герои, които младото поколение не е в състояние да свърже с прикритата пропаганда, свързана с тях. За сметка на това е налице силният елемент на музиката, който завладява и фиксира обстановката в правилната епоха. Звученето е специфично, мелодията – клиширана, реализацията на баланса между солист и хор – великолепна, а гласовете – изящни. Използването на минорната тоналност и бомбастичните ритми са специфични за съветската пропагандна музика, като са използвани и от Дмитрий Шостакович във всички негови симфонични произведения, разбира се, с различен смисъл. Заглавието на творбата също е интригуващо. Пломбирът е вид сладолед, много обичан в епохата. Следователно контрастът между отличния вкус на сладоледа, перфектните рисунки в анимационните филми и магически изработената музика, от една страна, и комунистическите послания, предадени на децата чрез изкуството, сладкишите и ежедневието, от друга, е контраст, който ще продължи да интересува младите поколения и който заслужава художествено изследване. – Сабина Улубяну, куратор.