Тази камера на Кристиан Немеску носи уникална и трогателна история, бивайки използвана от визионерския режисьор на филми Кристиан Немеску по време на последния му шедьовър, „Калифорнийски мечти“ (2007). Веднъж неотделима част от ръцете на този страстен и талантлив създател, този обект сега събира неприкосновени спомени и дълбока художествена наследство.
Филмът печели голямата награда в секцията „Особен поглед“ на Канския филмов фестивал през 2007 г. Трагично, животът на Немеску приключва преди да завърши процеса на монтаж. Като дан на неговата визия, студиото MediaPro решава да запази неговата художествена цялост, използвайки всички материали, които той оставя зад себе си. Тази решителност довежда до значителното времетраене на филма от 155 минути, като доказателство за дълбочината на разказа на Немеску.
Значението на тази камера се подчертава още повече от присъствието й на изложбата CineEuroConnect, жест възможен благодарение на Ливю Маргидан, оператора на филма. В рамките й не е само оборудване, а дълбока връзка с кинематографично пътешествие, което превъзхожда времето.
Кураторски текст:
Следващият обект, който има огромно значение за мен, е „Камерата на Кристиан Немеску“. Октавиан Немеску, бащата на Кристиан, беше моят научен ръководител докторант преди и след трагедията. Кристиан и аз сме родени в една и съща година и смъртта му беше истински шок за нашето поколение, особено след невероятните му късометражни филми и знанието, че работеше по „Калифорнийски мечти“. Да бъдеш свидетел на болката на родителите му през всички тези години е част от трансформацията на това поколение от млади артисти в напълно осъзнали възрастни и формира кои сме сега. Няколко месеца след смъртта му беше организирана прожекция в кино Студио в Букурещ, завършваща с Марилена от П7. Напуснах киното в сълзи и се върнах у дома, неспособна да спра да плача цял час. Затова камерата на Кристиан е един от тези обекти, изпълнение с всичките надежди на цяло поколение и спомена за факта, че всички ние сме преходни и абсурдът на живота е една от основните теми, които ни карат да създаваме, за да се борим с времето. – Сабина Улубеану, куратор