Първият румънски анимационен филм е “ Пекари на луната “ на Аурел Петреску, чиято премиера е на 5 април 1920 г.
През 1964 г. е основано специализираното студио „Animafilm“ след многобройните награди, спечелени от Йон Попеску-Гопо на международни фестивали. В него работят повече от 800 души.
На 23 юли 1978 г. Йон Михай Пачепа, ръководител на Министерството на сигурността, иска политическо убежище в САЩ. Дъщеря му, Дана, е сценограф в Animafilm. Тя е омъжена за скулптора Дамачану, също служител на студиото. Много от хората, които са „работили“ там, са отговаряли само за наблюдението. Двамата са били наблюдавани 24 часа в денонощието от силите на Секуритате.
Редица ценни филми, като например копродукцията на Виктор Антонеску от 1973 г. „Робинзон Крузо“, са забранени за излъчване (на основание, че черните ядат белите в кухнята) и не са гледани от румънската публика до 1989 г.
До 1989 г. Animafilm е произвел 1260 заглавия (7 игрални филма, 15 сериала). Само през 1986 г. са произведени – 60 заглавия, включително игралния филм „Кой се смее накрая“. 40% от румънските филми, продадени на международния пазар, са анимационни филми.
След 1989 г. производството на анимационни филми се срива: 32 късометражни филма през 1991 г., 15 през 1992 г., 7 през 1993 г., 1 през 1994 г. След 1994 г. се произвежда само още един късометражен филм през 1999 г.
Кураторски текст:
Картината (Бялото блато) на румънското анимационно студио Animafilm е особено трогателен експонат. Тя е реликва от миналото (преди 1989 г. в Румъния). Нейното съществуване ни казва, че дори при най-трудните условия, отдадените на работата си творци са продължавали да създават произведения, да разказват истории и да се опитват да надскочат обстоятелствата, за да трогнат и забавляват публиката. Фактът, че студиото се разпада и след това се срива след 1989 г., жертва на променящия се политически пейзаж, е особено меланхоличен. Включването на този артефакт ни свързва с това минало, една сладко-горчива връзка – Мери Кейт О’Фланаган, куратор.