Заглавие: Реален свят
Творец: Кристиан Пашат
Държава: Франция, Молдова
Кристиан Пашат е роден в Кишинев, Република Молдова, постсъветска държава, повлияна от комунистическото си минало и румънската култура. Голяма част от живота му е преминала в провинцията и този опит е отразен във филмите му, които съчетават селски и градски сюжети.
През годините Кристиан е печелил множество награди и е бил избиран за участие в различни фестивали и конкурси. Сред тях са Наградата за медии за млади хора, организирана от Младежкия медиен център, Официална селекция на VIDEOMINUTO, организирана от Университета в Сарагоса, Специална селекция на Covid-19 Kent Youth Film Challenge, организирана от Kent Film Foundation, както и Международна селекция на Limestone Coast Video Art Festival и Селекция на ANIMAPHIX – Международен фестивал на анимационния филм.
Творческа визия на автора:
Основната идея на творбата е да заличи границите между реалното и въображаемото. В картонена кутия ще бъдат прожектирани изображения, заснети в града, както и генеративни образи, които са съществували само в чистото въображение на изкуствения интелект. По този начин целта на проекта е да се създаде микровселена, затворена в пространството на тази кутия. Вселена, която ще разшири реалността на постсъветското пространство, като я подсили и предизвика ефекта на илюзията, при което зрителят, гледащ към малкото прозорче, водещо към град, който е съществувал и същевременно не е, ще си зададе въпроса: какво остава да бъде реалност?
Кураторски текст:
Идеята на автора да обедини реални кадри и снимки със съдържание, генерирано от изкуствен интелект, отваря горещата тема за инструментите, които подобряват или саботират нашия творчески дискурс, и как творците се отнасят към тях. Четирите части на видеото, представени на зрителя като класически прозорец, предават един свят на минало и настояще, реално и въображаемо, изграждайки пластове носталгия, известна мекота и , в същото време, чувство на тревога, което пропорционално нараства. Горната централна част, малка и хоризонтална, представяща отначало герои от стари черно-бели снимки, е основна връзка с „реалността на постсъветското пространство“, като тези герои са свидетели на дивите трансформации, които се случват както в съветско време, така и в безмилостния преход, последвал през 90-те години. Зрителят може да си представи след това, когато пластът се променя във вид на оцветени в синьо изображения, смесените чувства, които изпитват жителите на града, представен в основната част – по-голяма правоъгълна централна част с движещи се и неподвижни изображения. Известно поетично предаване на споменатите чувства, присъстващо в страничната част на видеото, в която се редуват сгъстени и синкави изображения, повечето от които са от природата, подсилени от обективното описание, извежда най-големия въпросителен знак, замислен от твореца: какво остава да бъде реалност? – Сабина Улубяну, куратор