През февруари 2013 г. един приятел беше нает от Media Pro Pictures да научи актьор да свири на цигулка за главната роля в един филм и поиска моята помощ, за да му заема инструмента за ролята
По това време бях приключил работа с телевизионна продуцентска компания и исках да се върна в тази област професионално.
Тъй като преговорите с продуцентите относно комисионната за използването на цигулката се сблъскаха с първата пречка – предполагаемата липса на бюджет, предложих да бъда приет като доброволец в проекта в замяна на този заем на реквизит.
За моя радост размяната беше приета с ентусиазъм и така цигулката изигра своята малка роля, естествено интерпретирана от Драгош Букур, във филма „Любовта е история“, режисиран от Кристина Якоб.
Подобно на заглавието, така започна моята кратка, но интензивна любовна афера с филмовата продукция и няколко сътрудничества, със сигурност по-продуктивни от първоначалната поръчка, с хора, чиито спомени са ми скъпи на сърцето: Кристина Якоб, Тити Радоайе, Раду Вайда Мунтян, Андрея де Хилерин и особено покойния Калин Папура.
Кураторски текст:
Цигулката естествено беше първият избор за мен. Като композитор и обучен музикант мога да имам само любопитен, но и критичен поглед върху филмовите сцени, включващи музикални инструменти и тяхното използване. Следя за правилните позиции, за изпълняваната музика, за общия подход както в историята, така и в конкретната употреба на предмета. В нашата цифрова ера музикалният инструмент е свързан строго с „аналоговия“ свят, като по този начин веднага ни пренася в друго измерение, а културното наследство около него – материално и нематериално, е очевидно и очарователно. Включването на цигулката в обмена, предлага на зрителя възможността да направи звукови, умствени и душевни връзки с двете изкуства – Сабина Улубеану, куратор.