Веднага след като завърших колежа, се опитах да закръгля приходите си, като се появя. През 1971 г. бях на 25 години, когато режисьорът Юлиян Миху засне в Casa de Filme 1 филма „Феликс и Отилия“, екранизация по известния роман „Енигма на Отилия“ на Джордж Калинску. В една от сцените, в която героите разговарят на чаша кафе, режисьорът бил много недоволен от захарницата, с която разполагал сценографът, тъй като тя не съответствала хроматично на покривката на масата. Взех си кураж и се осмелих да й кажа, че разполагам точно с този предмет, от който се нуждаеше. Това беше баварска захарница от порцелан със сребърно покритие Waldershof, произведена в края на 20-те години на миналия век, която получих като подарък от моята съседка фрау Грета. Фрау Грета беше дошла със съпруга си, член на германската военна мисия в Румъния по време на Втората световна война. Когато през 1944 г. Румъния се обръща срещу Германия, съпругът ѝ е убит и тя не може да се върне в Германия. Останала в Румъния, в Куртеа де Арджеш, откъдето съм аз, и станала учителка по немски език. Омъжва се още два пъти, като последният ѝ съпруг е бивш политически затворник.
Кураторски текст:
За мен беше трогателно да го разпозная във филма „Феликс и Отилия“, създаден по романа „Енигма на Отилия“ на Джордж Челинску, който изучавахме като задължителен роман в гимназиалната програма. Предметът сам по себе си съдържа огромна част от историята, а присъствието му на снимачната площадка добавя нов пласт в този палимпсест от спомени. Както и в случая с камерата на Кристиан Немеску, тя трябва да бъде отправна точка за младото поколение да търси филма и да отвори прозорец към разбирането на еволюцията на румънската кинематография – Сабина Улубяну, куратор.