Живея на 9-тия етаж. Има само един асансьор. Така че всеки ден, докато чакам асансьора, държа петгодишния си син в ръцете си, гледайки картините на стените на сградата. Тъй като беше нужно известно време за асансьора да стигне до нас (стар, виждате), започнах да измислям истории, базирани на изображенията пред мен. Една картина, в частност, ни привлече вниманието всеки ден: зимна сцена, със сандали, къща погребана в сняг, всичко видяно отдалеч. Незабавно добавих вълци към разказа, които обикалят къщата, което превърна нашите всекидневни разкази в кръчма. Беше същата история всеки ден.
С времето започнахме да заминаваме по-рано, за да се впуснем по-дълбоко в картината. В картината се появиха майка и малко момиче (в нашия разказ), и защото напрежението между вълците и майката и детето беше толкова интензивно, започнахме да продължаваме историята преди лягане. Но преди лягане сънът дойде доста бавно, така че трябваше да се добавят нови инциденти. И те дойдоха. Най-напред адаптирахме историята за Козет от „Отвержените“. Точно както Алексей Толстой адаптира Пинокио и създаде нов герой, Буратино, с нови, оригинални приключения, Козет от нашата история се отдалечи от Виктор Юго и прие нова форма. Козет беше една от историите, които ме вълнуваха в детството, заедно с „Сърцето на дете“. Особено епизодът, където Жан Валжан идва и я спасява от кръчмата, където тя издържа множество унижения. Така че цялата кръчма от картината стана перфектната сцена за фантастичните приключения на Козет. Една мишка стана нейният спътник, за да облекчи нейната работа и самота. Водата от кладенецът на кръчмата се черпеше от вълците, които постоянно обикаляха. Жан Валжан имаше съпруга на име Умбра. Нощ след нощ се добавяше една тухла чрез въображение или чрез адаптиране на реални истории, които бях чувал в различни периоди от живота.
На скоро историята получи финансиране, а Козет, като анимационен късометражен филм, скоро ще се появи на екраните. – Раду Николае, режисьор и продуцент на анимационен филм
Кураторски текст:
Картината, зимна сцена с сандал и къща погребана в сняг, стана място, където герои и събития станаха живи. Вълците, майката и детето бяха главните герои на ежедневната епопея, а напрежението между тях вдъхнови истории, които се простираха извън очакването за асансьора, продължавайки в леглото и въвеждайки нови инциденти и герои.
Тази картина става повече от просто визуално изображение; тя е портал към паралелни светове и безкрайни истории, улавяйки творческия и разследващ дух на едно семейство, което превърна всекидневното чакане в уникално въображаемо пътешествие. Вдъхновени от този зимен пейзаж, родителят и техните деца откриха, че в търсенето на вдъхновение всяко изображение може да стане безкраен източник на приказки и въображение. – Мирона Раду, куратор.