Заглавие: Здравей, история на киното (The Hi-strory of cinema)
Творец: Моника Думитреску
Държава: Румъния
Моника Думитреску (MD Antidtot) е независим и самоук творец.
Пионер на иновациите в изкуството, тя извежда на преден план повторно използвани елементи като вестници, стари платове и други „отпадъци“, като ги превръща в истински шедьоври. Това не само подчертава забележителните ѝ артистични способности, но и подчертава ангажимента ѝ към устойчивото развитие. Артистката демонстрира, че изкуството не е ограничено от традиционните материали и че само въображението ограничава човешката креативност.
Влиянията на Моника от уличното изкуство и областта на съвременното изкуство се отразяват във всеки детайл на нейните творби. Чрез своята експресивна и автентична живопис тя не само създава, но и общува, свързвайки се със зрителите на дълбоко ниво.
Творческа визия на автора:
За да подчертая значението на историята, довела до началото на киното, използвах
рисунка на кон в движение (препратка към „Конят в движение“ на Едуард Мюбридж).
Наивните изображения на конете и конниците препращат не само към пещерните рисунки като символи на началото на изкуството, но и към значението на историята за децата (да знаят какво ни е довело до този момент). Друго нещо, което исках да подчертая, е, че ние, възрастните, трябва да поддържаме любопитството си живо и да го използваме като непрекъсната крива на обучението (както правят и децата).
Творбата е разделена на шест квадрата, всеки от които представя ключов кинематографичен момент:
1. Черно-бели, неми филми – изразяване
2. Цветни филми и въвеждане на звука в киното – перспектива
3. Златният век на международното кино – разширяване
4. Въвеждането на специалните ефекти и влиянието на филмите за бойни изкуства – увереност
5. Филмите за супергерои и адаптирането на комиксите в киното – убеденост
6. Пандемиите и влиянието на изкуствения интелект върху киното – преосмисляне
Преливането на фона на всеки един квадрат към следващия, както и цветовото съчетание на числата показват, че миналото на киното (от технологията до актьорската игра, разказването на истории, визията и т.н.) винаги ще оказва влияние върху бъдещето.
Дръзкото представяне на десетилетията, които частично покриват всеки квадрат, има за цел да увеличи любопитството да се „погледне зад очевидното“, както и да окаже по-голямо въздействие върху зрителя. Това е нещо, което остава с вас, нещо, което ще ви накара да търсите сами.
Кураторски текст:
Тъй като съм участвал във филмови фестивали, първото нещо, което ми хрумна тук, са фестивалните плакати, особено през тези години, които изглеждат като години на различни издания, с някаква тема, като мечката на плакатите на Берлинале. Въпреки че съм гледал филми от всяка от епохите, показани в тази творба, не се чувствам достатъчно щастлив, че не съм живял в повечето от тях. С удоволствие бих станал свидетел на преходния период между немите и говорещите филми, а след това между черно-белите и цветните. Това бяха времената на търсенията и изпитанията, утвърждаването на едни роли и нарушаването им скоро след това, за да се създадат нови, откриването на това, което има значение за публиката, и най-вече опитът да се създаде това, което сега наричаме изкуство на киното. Добрата страна е, че след всички тези различни периоди, режисьорите продължават да се връщат напред и назад между различните стилове и жанрове, няма място за думата „прекъснато“. И досега можем да гледаме черно-бели филми, има много опити – особено в късометражното кино – за създаване на неми филми, а след като смятахме, че някои жанрове като мюзикълите или уестърните са мъртви завинаги, те бяха възродени чрез съвременни подходи. Трябва да кажа, че съм любопитен за последния панел – ерата на изкуствения интелект и как той ще се отрази на тази индустрия, все още сме в много ранните етапи на този период, но можем да видим конфликтите, които са резултат от използването на изкуствения интелект, така че какво предстои за това изкуство? – Андрю Мохсен, куратор